21 ноември 2016 г.

Изложба „Етнографски етюди. На Димитър Маринов – посвещаваме!” по случай 110 години Национален етнографски музей

През 2016 г. Националният етнографски музей отбелязва своята 110 годишнина. Неговото създаване като самостоятелна културна институция се дължи на видния общественик, книжовник, политик, духовен водач, етнограф и музеолог – Димитър Маринов. Изложбата

„Етнографски етюди. На Димитър Маринов – посвещаваме!”

е своеобразен културно-исторически пътеводител за делото на Димитър Маринов – личност, етнограф и музеолог от национално значение. Официалното откриване и тържествената церемония за награждаване на колеги от Националния етнографски музей за цялостен принос в българската етномузеология бяха на 14 октомври от 18:00 ч. в централното фоайе на Княжеския дворец.

plakat

Изложбата, заедно с конференцията „Жива старина: Научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940)“ през същия ден, поставя началото на Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН от 14 (Петковден) до 26 октомври (Димитровден).

През далечната 1903 г. Димитър Маринов, тогава завеждащ Етнографския отдел при Народния музей, отправя до Министъра на народното просвещение Рапорт с подробна програма за „събиране на етнографически материали” за бъдещия Етнографски музей. Желанието на неуморния и ненадминат народовед се сбъдва и през 1906 г. той е назначен за директор на новосъздадения самостоятелен Етнографски музей. Това е и първият в България център за музеоложки изследвания. Само за няколко години първият директор успява да организира работата в музея по европейски модел, да заложи основите на водещите етнографски колекции, да създаде печатен орган „Известия на Етнографическия музей в София” и най-важното – да промени у обществеността отношението към българската народна култура.


 Целта на изложбения проект е чрез уникални музейни експонати да представи забравеното знание за ония славни исторически времена, когато в началото беше само идеята за Етнографически музей, а днес тя вече е на 110 години. Експозицията се гради въз основа на етнографски предмети от основния фонд на Националния етнографски музей (облекло, накити, шевици, дърворезба, керамика, медникарство, музикални инструменти и пр.). Включването на копия в изложбата както и голям обем писмена информация е сведено до минимум. Единствено ще бъдат изложени на показ гипсови отливки на български обредни хлябове. Планира се обособяването на специална стая за показ на кратки филми за българската обредна култура. Документалната част на изложбата е изградена от материали, предоставени от Централния архив на БАН и Централната библиотека на БАН както и от Държавния архив. Особено място в изложбата заемат въвеждащите текстове и етикетите към отделните експозиционни композиции. Те са кратки, ясни и в повечето случаи са извадки от трудове и кореспонденции на Димитър Маринов.

%d0%b4-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2

 За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната, на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.

Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом. Своя разказ за живота Димитър Маринов продължава с обреда на осиновяването и училището, с юношеските мечти и желание за знания, с първите лични сътресения след загубата на родителите си и намирането на душевен покой в християнската вярата. Всеки един от тези биографични факти изиграва огромна роля при формирането на Димитър Маринов като учител, общественик, книжовник, журналист, политик, народовед, музеолог и духовен водач.

Експозицията започва с няколко ключови моменти от биографията на Димитър Маринов: осиновяване, школуване, стремеж към ученето и бащиния завет за силата на християнската вяра. С помощта на различни музейни експонати са оформени кратки композиции, препращащи към детството и юношеството на етнографа, който, описвайки ги, започва с думите: „Колко живо помня това!”.

Изложбата е реализирана по проект, финансиран от Министерство на културата.

Партньори:
Исторически музей – Лом
Национален музей на образованието – Габрово
Централна библиотека на БАН
Национален архив на БАН
Държавна агенция „Архиви“
Куратор: д-р Елена Водинчар

Международна конференция „110 години Национален етнографски музей – минало, настояще и перспективи“

Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН завършиха с двудневната международна конференция, организирана от института и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО
„110 години Национален етнографски музей
– минало, настояще и перспективи“

%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5%d0%b9

През 1892 г. – в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският. 1906 г. – музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов.

В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.



В годините на XX и XXI век историята на музея е изпълнена с трудности и предизвикателства – бомбардировките през Втората световна война, социалистическия период и прехода. На 25 и 26 октомври етнолози, музеолози и други специалисти от България, Хърватия, Македония, Румъния и Сърбия ще се съберат да изведат заедно поуките от историята на първия национален етнографски музей на Балканите и да очертаят перспективите пред него и пред другите културни средища.


Изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“ в Дните на японската култура в България

В последния ден за изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“ посетителите можеха да си харесат и закупят експонат от нея – някое от прекрасните цветя канзаши.

plakat-geysha


Тази година за първи път в България бяха представени реплики на цумами канзаши – красивите цветя от плат, които носят японските гейши. В рамките на двайсет и седмите Дни на японската култура в България, от 11 до 25 октомври в Националния етнографски музей разцъфна изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“. Изложбата бе организирана със съдействието на Посолството на Япония в България. Цветята канзаши са подредени в Огледалната зала на музея, където е била приеманата на царица Йоанна Българска. Куратор на изложбата беше д-р Анита Комитска от ИЕФЕМ – БАН.

Още от древността японките са украсявали косите си с канзаши, като в началото те са били съвсем обикновени, а през периода Едо са станали по-изящни и сложни. Като повечето неща в Япония и те са подчинени на идеята за сезонността и за всеки месец има определени цветя или предмети, чиито образи се използват. Изработката им е дълга и трудоемка, тъй като всяко едно листче на цветовете е отделно квадратче плат, сгънато и залепено с оризово лепило. Макар по традиция да са носени само от маико-сан, т.е. обучаващи се гейши, в днешно време техни по-опростени варианти се радват на голяма популярност сред широката публика, включително под формата на обици, брошки и други.

dsc_0194


В рамките на тази изложба се представиха реплики на традиционните канзаши, както и модерни варианти на това древно изкуство. Посетителите научиха повече за него и за самите гейши по време на лекцията „Гейшите – мит и реалност“. Репликите и лекцията представиха Марта Илиева и Анета Димитрова.
Марта Илиева е завършила 18 СОУ „Уилям Гладстон“ с изучаване на японски език. Повече от 10 години практикува японска чаена церемония. Занимава се също така с калиграфия и кири-е. Анета Димитрова повече от 10 години се занимава с различни източноазиатски езици, култури и традиции. Завършила е специалност Кореистика в СУ и практикува различни японски изкуства като кири-е и чаена церемония. Двете изработват канзаши от четири години.

10344423_10202661887127039_5195104275505990946_o


„Всяка година посетителите на Дните на японската култура очакват да видят нещо ново и интересно. Ние искаме да им дадем възможност да се докоснат до една традиция, непоказвана досега в България, която набира популярност не само в Япония, но и на запад. Основната тема на тази изложба са маико канзаши, но представяме и модерните варианти, които обикновените момичета ползват, за да могат посетителите да видят разликата. Смятаме, че красотата и екзотиката на това изкуство ще привлече много посетители от всякаква възраст. Същевременно поради свързаността на това изкуство с гейшите искаме да използваме възможността да разсеем някои от митовете, свързани с тях, като в рамките на събитието авторите на изложбата ще изнесат лекция на тази тема.“

Ден на отворените врати в Националния етнографски музей 22.10.2016

22 октомври (събота), 2016 г. бе

Ден на отворените врати за Националния етнографски музей!

grom-padina

Усшещно се реализираха серия от вълнуващи събития – прекрасните изпълнения на Бистришките баби, урок по народни танци с Ансамбъл „Пламъче“ за малките и възрастните посетители, да плетене и тъкане на колани „на кори“ с Ателие „СедянкаТА“, пеене на лазарска или коледарска песен в семинар, посветен на традиционните празници и още много изненади.
Денят на отворените врати е част от Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН, които организирахме в периода от 14 октомври (Петковден) до 26 октомври (Димитровден) по повод 110 години от откриването на Народния етнографски музей в София.

Програмата
10:00 – 17:00
Плетене на шнурчета, тъкане на колани „на кори” и демонстрация на различни техники на плетене с Ателие СедянкаТа (в залите на първия етаж – вход от ул. „Московска“ 6А)

11:00
Урок по български народни танци за малки и големи с Детски фолклорен ансамбъл „Пламъче“ (в предверието на Националния етнографски музей – вход от пл. „Княз Александър I“ 1)


12:00
Пресконференция за кампанията на Националния етнографски музей „Опознай традициите, за да обикнеш народа си“ (Зала 19)


15:00
Семинар за традиционни празници с разучаване на обредни песни (Зала 19 – вход от ул. „Московска“ 6А)


16:30
Гостуват ни Бистришките баби: прожекция на филм за вписването им в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО (Зала 19 – вход от ул. „Московска“ 6А)

17:00
Изпълнения на живо на Бистришките баби (фоайето на първия етаж – вход от ул. „Московска“ 6А)

В Дните на културното наследство, в рамките на кампанията „Да възродим Националния етнографски музей!“, под патронажа на президента на Република България, ИЕФЕМ – БАН стартира фондонабиращата кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си“. Целта на кампанията е да бъдат събрани средства за създаване на постоянно действащ модерен Образователен център в три от залите на музея. Малки и големи посетители ще могат да се докосват до традиционни български занаяти и обредни практики, а учениците ще посещават центъра като част от обучението им по няколко дисциплини от образователните програми в училище. Кампанията започна с дарителски SMS-и на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY” и ще включва безплатни посещения на ателиета и лекции за деца и възрастни, свързани с българските традиции на празници.

Прожекция на документалния филм „Две къщи и половина“ и дискусия с екипа

На 18 октомври (вторник) 2016 г. от 16:30 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН (ул. Московска 6А) Научно-изследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура” при ИЕФЕМ – БАН представи документалния филм

„Две къщи и половина“

d-debar_movie

Продължителност: 35 мин.
Екип: Веселка Тончева, Ивайло Марков, Димитър Василев, Вяра Калфина
Сценарий: Веселка Тончева

Режисьор по монтажа: Екатерина Минкова
Гостите се срещнаха с екипа на филма и проведоха дискусия с членовете му след прожекцията.

Филмът представя областта Долни Дебър в Албания, която, по време на Балканските войни, при обявяване на независима Албания, е откъсната от град Дебър и остава на албанска територия. Последните сведения у нас за тези села датират от 30-те години на ХХ век и още тогава очертават една пъстра и динамично променяща се етнорелигиозна картина в този регион. По време на режима на Енвер Ходжа това е строго охранявана гранична зона и хората живеят при „затворени граници“ близо 45 години.





Стъпвайки върху изворите от края на ХIХ и началото на ХХ век, с финансовата подкрепа на Асоциация за етнология, антропология и фолклористика „Онгъл“ и Росен Малчев екип от етнолози осъществи етнографски експедиции през 2015 г. и през 2016 г. в селата Ърбеле, Горно Кърчища, Макеларе, Обок, Попинар и Деоляни. Филмът представя част от събраните визуални етнографски материали и очертава картината на днешното състояние на региона чрез разказите за миграциите на местното християнско население и постепенната му смяна с албанско (мюсюлманско), чрез историята на запазените местни християнски храмове, чрез преживяването на празника Преображение Господне в с. Ърбеле.

Новата книга „Циганите в Централна Азия и Кавказ“ на Елена Марушиакова и Веселин Попов

Новата книга на Елена Марушиакова и Веселин Попов

„Циганите в Централна Азия и Кавказ“

gypsies-in-central-asia-and-the-caucasus

изследва различни общности, живеещи в Централна Азия и Кавказ, които по принцип са събрани под общото понятие на „цигани“, техните многоизмерни идентичности, самостоятелна наименования и етикети, дадени им от околните общности, изследователи и политици. В книгата са представени различни цигански и подобни на тях общности, като е реализиран пълен преглед на тяхната история, демография, начин на живот, минали и настоящи професии, както и съвременната миграция в постсъветското пространство. Авторите разполагат тези общности в историческите условия, а също и в по-широкия контекст на разгръщащите се в нашата съвременност глобални и териториални промени.

Книгата ще бъде от интерес за учени и студенти по история, социология, социална антропология, националности проучвания, глобални и Централна Азия и Кавказ размера на площта проучвания, и цигански / ромски проучвания, а също и за политиците и граждански организации.

Авторите Елена Марушиакова и Веселин Попов (и двамата от Университета на Сейнт Андрюс, Великобритания) са работили в областта на цигански/ромски проучвания за повече от 3 десетилетия и имат множество публикации за циганите/ромите на Балканите, Централна и Източна Европа.

„От психологическата основа в народоуката на Иван Д. Шишманов до българската аналитичнопсихологическа антропология“

На 11.10.2016 г. от 18 часа в ИЕФЕМ – БАН, ул. Московска 6а, зала № 19, се състоя представянето на тритомника на проф. д.ф.н. Анатол Анчев

„От психологическата основа в народоуката на Иван Д. Шишманов
до българската аналитичнопсихологическа антропология”

plakat2_anchev-predstavjane-na-kniga

Книгата беше представена от проф. д.изк. Лозанка Пейчева и от автора.

Стремежът на тази книга е: да бъде най-пълната българска версия за същността на психологическата антропология в нейния цялостен научно-изследователски дискурс, включващ създаване и взаимовръзка с други научни дисциплини, път на развитие, съвременно състояние и перспективи; да разкрие смисъла и значението на двете най-значими подполета в тази наука – психоаналитичната антропология и аналитичнопсихологическата антропология, като постави акцент върху рецепцията им в българската наука, проследявайки научно-историческите предпоставки за това; да представи подробно изследователските опити на българските учени в полето на аналитичнопсихологическата антропология, като направи аналитичнопсихологически прочит на трудовете на редица български етнолози и фолклористи (започвайки с един от най-ярките основоположници на академичната ни хуманитаристика Иван Д. Шишманов, продължавайки с неговия ученик и съратник Михаил Арнаудов и стигайки до съвременните учени); да покаже дългогодишните усилия на автора на тази книга за създаване, развитие и утвърждаване на българска аналитичнопсихологическа антропология.
Настоящата книга разкрива теоретичните и практическите основания за появата на аналитичнопсихологическата антропология и за дейността по света и в България в нейното научно-изследователско поле, представя най-ярките чуждестранни и български дейци в тази област, посочва основните трудове и идеи в аналитичнопсихологическата антропология, показва практическото приложение на тази наука, разяснява как се случва обучението в аналитичнопсихологическа антропология в България, проследява какъв е пътят на един млад човек, решил да се занимава с тази наука и какви са перспективите на българската аналитичнопсихологическа антропология, напомня, че науката (с цялата й сериозност) може да бъде и („несериозна”) игра и изкуство, което я обогатява откъм смисъл и съдържание.


 Книгата се състои от: предговор от проф. д.изк. Лозанка Пейчева; увод; осем глави – Глава първа. Видове антропологии, видове психотерапевтични методи и мястото на аналитичнопсихологическата антропология сред тях; Глава втора. Психологичeската основа в народоуката на Иван Д. Шишманов; Глава трета. Психологическата страна в научните изследвания на Михаил Арнаудов; Глава четвърта. По пътя към българската аналитичнопсихологическа антропология; Глава пета. Методично прилагане на аналитичнопсихологически подход в проучванията ми на българската традиционна култура; Глава шеста. Дисертационни трудове в областта на аналитичнопсихологическата антропология; Глава седма. Българското общество по аналитична психология „К. Г. Юнг” – място за трупане на теоретични и психотерапевтични знания и опит в областта на аналитичната психология, благодатна среда за намиране на съмишленици и кадри за успешно реализиране на идеята за създаване и утвърждаване на българска аналитичнопсихологическа антропология; Глава осма. Съвместната ми работа с Михаела Виденова за утвърждаване на българската аналитичнопсихологическа антропология; вместо заключение; приложение – Резюмета, Професионална биография на Анатол Василев Анчев, Рецензии.

 
Личният авторов подход към всяка глава, субективното отношение към съдбата и към творческия дух на науката (неразделна част от съдбата на автора и от неговия творчески дух, и обратното – неговата съдба и неговият творчески дух, като неразделна част от науката) превръщат тази книга в своеобразна книга-изповед, книга-болка, книга-горчивина, книга-вяра, надежда и любов. Не без основание авторът може да я нарече „книгата на моя живот” (в буквален и в преносен смисъл), тъй като тя е книга-равносметка на постигнатото от него досега – своеобразен завършек на близо четиридесетгодишен негов упорит и всеотдаен изследователски труд в областта на фолклористиката, етнологията и аналитичнопсихологическата антропология, изпълнен с много трудности и препятствия от най-различно естество, но и с приятните вълнения от научните предизвикателства, с раждането и реализирането на нови идеи и със сладостта от постигнатите успехи.


Книгата, която е в три тома с обем 1944 с., е с обща цена 150 лв, в тираж 100 броя.